Д-Е

20.02.2014 01:58
Д
 
да дунцъ – да донеса. Кума дъ дунцеш нъ маля си ляп. – Иди да
 
донесеш на майка си хляб.
 
дал, далове – клон на дърво. На далу устиченцътъ си нъпраили
 
етачкъ./На клона птиченцата си направили гнездо./
 
даржен – лепнеща трева, кощрява. Лозиту пъльну с даржен.
 
даурандисвам се – възстановявам се, съвземам се.
 
даъяк – подпора, дирек.
 
дваждам – идвам.
 
двъньната маала – оная махала.
 
деймеде/демеде/ - значи, сигурно. Ти деймеде си насади пиперу.
 
деметчия – сноповръзвач по жътва.
 
денчлик – сертлик, студ. Ут денчлик префърча сняг.
 
дережен – дървена ос на кола. Дереженю нъ тълигътъ съ счупи.
 
дерелик – дере, място по поречието на река.
 
джам/жам/ – прозорец – не само стъклото, а и цялата прозоречна
 
конструкция.
 
джендем – забутано място, дето не е стъпвал човешки крак.
 
джендерлик – забутано място.
 
джибур – подобие на дървена кофа, на малко каче. Използва се като съд
 
за вода, може в него да се садят лимони, цветя, храсти.
 
джуни – устни.
 
джумбиш – майтап. Гулям жумбиш напраиу нес при бабите.
 
земпелдек – желязна падаща ключалка на дворна врата или къщна
 
врата.
 
дизгинь, -и – дълги кожени ремъци за управляване на конете
 
Дръпни дизгиню да завиет кунете!
 
димень – богатство, имот. Тъс булкъ димень нямъ дъ върти. /Тази булка
 
имот/къща/ няма да стопанисва./.
 
дингил – дървена част на каруца, стол.
 
дирек – дървена колона.
 
дирне??к – седянка на улицата.
 
доождам – идвам.
 
долапка – полог, където кокошките снасят яйца, пизюл.
 
допъть – друг път, не сега.
 
доурук – пълно до горе, препълнен съд, чаша и др. Доди ми веки
 
доурУк! /Ядосан съм, дойде ми много /в повече/.
 
драменка – копринена кърпа от Драма/Гърция/.
 
дрезалък – многодрехи; голям чеиз.
 
дробень – хапка, малък къшей. Изядуу идин дробень ляп и съ нъядуу.
 
дръуник – дръвник, място, на което се нареждат дърва за сечене.
 
дроскам – друсам.
 
дръпна  – бяла тънка забрадка да нива, тендухена.
 
дуаждъм – идвам. Дуожда ми на умо тъс работа.
 
дулап, -чи – ниша в стената.
 
думам си – мисля си, разсъждавам.
 
дундуркам – люлея, друсам в ръце. Дай дъ подундуркъм и ас малку
 
детту.
 
дуння – до сега. Не било дуння, ами пуння./Не било до сега, ами от сега
 
нататък./.
 
дурма – напразно. Дурма му распраей, то си праи коту знаи.
 
дуръмъ – дограма, врати и прозорци на къща.
 
дущубак – вид дърво, ясен.
 
дълдарма  – отводка на лозова пръчка, на лоза.
 
дълдисвам – гмуркам се във водата.
 
дъмгъ – белег, знак, бемка.
 
дърми – вещи. Зъмай си дърмити и съ маай от тука! /Вземай си
 
парцалите и             се махай от тука!/Обирай си крушите!/.
 
дърмонь – 1.лък за разчепкване на памук. 2.сито, направено от телешка
 
кожа.
 
дюгень – магазин.
 
дюдюклюк – бял бъз.
 
дюздисвам – докарвам, намествам нещо точно на мястото му.
 
дюмбелин – тежък, мързелив, отпуснат, провлачен човек.
 
дюс – равно, гладко.
 
 
Е
 
едек – повод на юларя.
 
езлък – сидир, място за сядане в старите кухини, иззидано с кирпич,
 
тухли – като пейка, за сядане, покрито с черга, рогозка, възглавници край стената.
 
ейтольчено – ей толкова голямо/или малко/.
 
еле – най-после. Дъ гу чакъм, дъ гу чакъм, еле пудир инъ неделя си
 
доди.
 
елаше – слаб, крантав кон. Устаи я тъс елаше!/Остави я тази
 
кранта!/.
 
еляаан – все още. Еляаан си мисля за тебе.
 
елия – равоно ниско място до река.
 
елпезек – опасва канията – прави се от кора на череша, стяга, обхваща
 
като обръч канията, капета.
 
елък – разголен/елъчестъ кучка/.
 
емвам – започвам.
 
емень-емень – едва-едва, бавно, полека.
 
емеш – лемеж.
 
ене – грижа. Ич ни мъй Ене ко ще прай бис мене!
 
ентерия – връхна дреха с цепнат ръкав.
 
епия – малка сграда с невнушителни размери, набързо строена.
 
ентишия, -и – сребърна гривна с гравюра, стегната по ръката и
 
закопчана със сребърна панта, с промушена клечка.
 
ептень – съвсем. Ептень не стана белли.
 
ептърдисвам – правя нещо. Сеа ше си ептърдисъм ино лозинци.
 
ералма – земна ябълка, гулия /попинам бур – кн./.
 
ерия – наполовина /за нива/. Дадуу си нивътъ дъ я рабтят на ерия.
 
есак – голямо дворно място край село с градина, използвано и за
 
харман при вършеене на житото.
 
есе – дял, полагаема част. Туй муй есету дъ зъмъ.
 
естъклама  – крайни, перпендикулярно на другите засети редове на
 
нивата.
 
етак, етачка – гнездо на птички. На далу устиченцътъ си напраили
 
етачкъ. Жинъ с малки деча да си сиди на етаку. Туй кусътъ на
 
детьиту станала на етачка отзад ут въргаляне.
 
етки – ядки.
 
ехайле – бедняци, сиромаси. То ехайлето не разбира, нълий просту.
 
еш – чифт. Тука мий идинъ лапчун. Де муй ешу – тука ми е единият
 
терлик. Къде е другият?
 


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph