Д-Е
20.02.2014 01:58
Д
да дунцъ – да донеса. Кума дъ дунцеш нъ маля си ляп. – Иди да
донесеш на майка си хляб.
дал, далове – клон на дърво. На далу устиченцътъ си нъпраили
етачкъ./На клона птиченцата си направили гнездо./
даржен – лепнеща трева, кощрява. Лозиту пъльну с даржен.
даурандисвам се – възстановявам се, съвземам се.
даъяк – подпора, дирек.
дваждам – идвам.
двъньната маала – оная махала.
деймеде/демеде/ - значи, сигурно. Ти деймеде си насади пиперу.
деметчия – сноповръзвач по жътва.
денчлик – сертлик, студ. Ут денчлик префърча сняг.
дережен – дървена ос на кола. Дереженю нъ тълигътъ съ счупи.
дерелик – дере, място по поречието на река.
джам/жам/ – прозорец – не само стъклото, а и цялата прозоречна
конструкция.
джендем – забутано място, дето не е стъпвал човешки крак.
джендерлик – забутано място.
джибур – подобие на дървена кофа, на малко каче. Използва се като съд
за вода, може в него да се садят лимони, цветя, храсти.
джуни – устни.
джумбиш – майтап. Гулям жумбиш напраиу нес при бабите.
земпелдек – желязна падаща ключалка на дворна врата или къщна
врата.
дизгинь, -и – дълги кожени ремъци за управляване на конете
Дръпни дизгиню да завиет кунете!
димень – богатство, имот. Тъс булкъ димень нямъ дъ върти. /Тази булка
имот/къща/ няма да стопанисва./.
дингил – дървена част на каруца, стол.
дирек – дървена колона.
дирне??к – седянка на улицата.
доождам – идвам.
долапка – полог, където кокошките снасят яйца, пизюл.
допъть – друг път, не сега.
доурук – пълно до горе, препълнен съд, чаша и др. Доди ми веки
доурУк! /Ядосан съм, дойде ми много /в повече/.
драменка – копринена кърпа от Драма/Гърция/.
дрезалък – многодрехи; голям чеиз.
дробень – хапка, малък къшей. Изядуу идин дробень ляп и съ нъядуу.
дръуник – дръвник, място, на което се нареждат дърва за сечене.
дроскам – друсам.
дръпна – бяла тънка забрадка да нива, тендухена.
дуаждъм – идвам. Дуожда ми на умо тъс работа.
дулап, -чи – ниша в стената.
думам си – мисля си, разсъждавам.
дундуркам – люлея, друсам в ръце. Дай дъ подундуркъм и ас малку
детту.
дуння – до сега. Не било дуння, ами пуння./Не било до сега, ами от сега
нататък./.
дурма – напразно. Дурма му распраей, то си праи коту знаи.
дуръмъ – дограма, врати и прозорци на къща.
дущубак – вид дърво, ясен.
дълдарма – отводка на лозова пръчка, на лоза.
дълдисвам – гмуркам се във водата.
дъмгъ – белег, знак, бемка.
дърми – вещи. Зъмай си дърмити и съ маай от тука! /Вземай си
парцалите и се махай от тука!/Обирай си крушите!/.
дърмонь – 1.лък за разчепкване на памук. 2.сито, направено от телешка
кожа.
дюгень – магазин.
дюдюклюк – бял бъз.
дюздисвам – докарвам, намествам нещо точно на мястото му.
дюмбелин – тежък, мързелив, отпуснат, провлачен човек.
дюс – равно, гладко.
Е
едек – повод на юларя.
езлък – сидир, място за сядане в старите кухини, иззидано с кирпич,
тухли – като пейка, за сядане, покрито с черга, рогозка, възглавници край стената.
ейтольчено – ей толкова голямо/или малко/.
еле – най-после. Дъ гу чакъм, дъ гу чакъм, еле пудир инъ неделя си
доди.
елаше – слаб, крантав кон. Устаи я тъс елаше!/Остави я тази
кранта!/.
еляаан – все още. Еляаан си мисля за тебе.
елия – равоно ниско място до река.
елпезек – опасва канията – прави се от кора на череша, стяга, обхваща
като обръч канията, капета.
елък – разголен/елъчестъ кучка/.
емвам – започвам.
емень-емень – едва-едва, бавно, полека.
емеш – лемеж.
ене – грижа. Ич ни мъй Ене ко ще прай бис мене!
ентерия – връхна дреха с цепнат ръкав.
епия – малка сграда с невнушителни размери, набързо строена.
ентишия, -и – сребърна гривна с гравюра, стегната по ръката и
закопчана със сребърна панта, с промушена клечка.
ептень – съвсем. Ептень не стана белли.
ептърдисвам – правя нещо. Сеа ше си ептърдисъм ино лозинци.
ералма – земна ябълка, гулия /попинам бур – кн./.
ерия – наполовина /за нива/. Дадуу си нивътъ дъ я рабтят на ерия.
есак – голямо дворно място край село с градина, използвано и за
харман при вършеене на житото.
есе – дял, полагаема част. Туй муй есету дъ зъмъ.
естъклама – крайни, перпендикулярно на другите засети редове на
нивата.
етак, етачка – гнездо на птички. На далу устиченцътъ си напраили
етачкъ. Жинъ с малки деча да си сиди на етаку. Туй кусътъ на
детьиту станала на етачка отзад ут въргаляне.
етки – ядки.
ехайле – бедняци, сиромаси. То ехайлето не разбира, нълий просту.
еш – чифт. Тука мий идинъ лапчун. Де муй ешу – тука ми е единият
терлик. Къде е другият?