В-Г

20.02.2014 00:00
В
 
вадя на путрет – снимам, правя снимки.
 
„Варен гере!“ – израз, казван при споразумение за окончателно
 
спазарена покупко-продажба.
 
ващъм – започвам.
 
ведрицъ, -и – дървена кофа, съд за доене на овце.
 
верже /вердже/ - ямурлук.
 
ветъу – стар. Ателю муй ветъу.
 
вещи/вощи/ - още. Туй булкътъ вештий сърдитъ на Ивана.
 
виделу – светло. Дъ сийдъ пу виделу.
 
виран – болен. Ас съм малку виранестъ, амъ додуу.
 
витиль /фитиль/ - фитил на лампа. Зъ ламбътъ трябъ йино витилу.
 
виурушкъ – вихрушка, силен вятър.
 
вървелик – постоянно прииждане, минаване на хора.
 
въргъм – хвърлям.
 
Въс /въз/ – при /предлог за близост/ Приодиу Неда въс бабъ си./Или въз
 
мене./.
 
вътък – прежда, която се навива на стана за тъкане.
 
вътък – място за вършеене с диканя.
 
въджишко – омразно, проклето. Въджишкото му куче напраи тъквас
 
билъ!
 
въллаа – нима е станало. Въллаа! Туй нещу ни тряаши да гу праиш!
 
възгещисвам се – отказвам се
 
възкачвам съ – качвам се на нещо. Въкачиу съ на сайванту за сино.
 
възлъка, /възлънца/ – възглавница.
 
върнина – отсечено тънко дълго липово /само липово!/ дърво.
 
въргам – хвърлям, мятам. С лупатае въргауми, въргауми снего и
 
напраиму пътька.
 
върънжек – всичкообърнато на опаки.
 
въркулица – вилица.
 
 
 
 
Г
 
гъъретя/е/ – търпя, понасям нещо. Ас негу гаят ногу гу гааретя.
 
габин – дълга до земята връхна мъжка дреха, подплатена с агнешка
 
кожа, с голяма кожена яка
 
гавлъ – кавал. „Два гавале свирет, три ора виет …“ – нар. песен.
 
гагичкъ – кука за закачане /на врата, на прозорец/.
 
гальба – може би, като че ли. Ас гальба съм заспал. Гальба ше стани
 
тъз работа.
 
гаят – най /превъзходна степен/. Гаят много.
 
геберясъл – умрял.
 
гедик – оставена следа, белег от острието на нож върху предмет, може
 
и върху желязо.
 
генгерлик – пустош.
 
гердаане – желязна закачалка на каиш.
 
герзи – голямо пиле, ярка.
 
гердисвам – перча се, надувам се. Виш гу тос как съ гердисъл кът
 
пител.
 
Германчу – обредна кукла от кал, която се погребва със специален
 
ритуал, за да се измоли дъжд от Бога.
 
гидик – проход над плет с по 2-3 стъпълца, може между комшии, при
 
лозе, градина.
 
геушек – калпав, непохватен човек, при това песимистично настроен.
 
глвенки – женски конопи.
 
главя, оглавявам се – върша, свършвам някаква работа.
 
глъуне – 1. главня от огън. 2. житна плесен.
 
горида – зелено кисело грозде, ягорида.
 
гоздей – гвоздей, пирон.
 
голопишник – попово прасе, вредител в зеленчуковата градина.
 
главене – годене, годеж.
 
гребенец – ръчен дарак.
 
грездей – чеп на буре, токач.
 
гриндъ – спортна греда, четвъртита чамова дъска.
 
груам – удрям, грухам.
 
гръст – снопче от конопи за потопяване във вода.
 
гръцмулъ – гръклян.
 
гугушка – гугутка.
 
гуйно – градина зад къща или по-далеч, но в населено място /може да е
 
зеленчукова или овощна градина/. Булка, мини прес гидику, иди
 
у гуйноту и набери кушерийки да турим на бъклянътъ чурбъ. –
 
Булка, мини през прелеза, иди в градината и набери джанки да сложим на бакляната чорба.
 
гурна – чучур на селска чешма. Утаждъм на Ажибърнюътъ чушме за
 
удъ, чи има две гурни.
 
гуси, гусенци, - а – прасе, прасенце.
 
гъжева – тънка сопа, която се гъне; нещо слабо, хилаво. Къква си
 
станалъ гъжева!/Колко си станала слаба, хилава!/.
 
гъйле – грижа.
 
гълъбник – място над сайвант за царевица.
 
гълка – стомна без пъпка, пие се от нея направо от гърлото.
 
гълъб, гълъбе – царевичен кочан, царевица.
 
гъносвам – калайдисвам. Минава ини калайжие и ми гъносаа котлите.
 
гърлич – малък навес.
 
гърлешник – вход за дълбока маза, със стъпала. Ку съ спъниш пу
 
басамаците, ше панниш у гърлешу.
 
гърчен бод – възлест бод, прилаган при нашиване на капански ризи.
 
гьозбайжия – човек, който се преструва, преиграва, но е лесен за
 
разобличаване; „артист“. Ей, дъ знайш, туй пена й гулямъ
 
гьозбайжийка!
 
гьозлеме – точена баница, пържена.
 
гьос – гърди, гръден кош.
 
гьоре – отгоре. На сичкуту гьоре и пенциятъ му уткраднъа.
 
гюндюля – счупена стомна или изрязана, която се използва за саксия.
 
гюрлюк – затревясало място.


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph