В-Г
20.02.2014 00:00
В
вадя на путрет – снимам, правя снимки.
„Варен гере!“ – израз, казван при споразумение за окончателно
спазарена покупко-продажба.
ващъм – започвам.
ведрицъ, -и – дървена кофа, съд за доене на овце.
верже /вердже/ - ямурлук.
ветъу – стар. Ателю муй ветъу.
вещи/вощи/ - още. Туй булкътъ вештий сърдитъ на Ивана.
виделу – светло. Дъ сийдъ пу виделу.
виран – болен. Ас съм малку виранестъ, амъ додуу.
витиль /фитиль/ - фитил на лампа. Зъ ламбътъ трябъ йино витилу.
виурушкъ – вихрушка, силен вятър.
вървелик – постоянно прииждане, минаване на хора.
въргъм – хвърлям.
Въс /въз/ – при /предлог за близост/ Приодиу Неда въс бабъ си./Или въз
мене./.
вътък – прежда, която се навива на стана за тъкане.
вътък – място за вършеене с диканя.
въджишко – омразно, проклето. Въджишкото му куче напраи тъквас
билъ!
въллаа – нима е станало. Въллаа! Туй нещу ни тряаши да гу праиш!
възгещисвам се – отказвам се
възкачвам съ – качвам се на нещо. Въкачиу съ на сайванту за сино.
възлъка, /възлънца/ – възглавница.
върнина – отсечено тънко дълго липово /само липово!/ дърво.
въргам – хвърлям, мятам. С лупатае въргауми, въргауми снего и
напраиму пътька.
върънжек – всичкообърнато на опаки.
въркулица – вилица.
Г
гъъретя/е/ – търпя, понасям нещо. Ас негу гаят ногу гу гааретя.
габин – дълга до земята връхна мъжка дреха, подплатена с агнешка
кожа, с голяма кожена яка
гавлъ – кавал. „Два гавале свирет, три ора виет …“ – нар. песен.
гагичкъ – кука за закачане /на врата, на прозорец/.
гальба – може би, като че ли. Ас гальба съм заспал. Гальба ше стани
тъз работа.
гаят – най /превъзходна степен/. Гаят много.
геберясъл – умрял.
гедик – оставена следа, белег от острието на нож върху предмет, може
и върху желязо.
генгерлик – пустош.
гердаане – желязна закачалка на каиш.
герзи – голямо пиле, ярка.
гердисвам – перча се, надувам се. Виш гу тос как съ гердисъл кът
пител.
Германчу – обредна кукла от кал, която се погребва със специален
ритуал, за да се измоли дъжд от Бога.
гидик – проход над плет с по 2-3 стъпълца, може между комшии, при
лозе, градина.
геушек – калпав, непохватен човек, при това песимистично настроен.
глвенки – женски конопи.
главя, оглавявам се – върша, свършвам някаква работа.
глъуне – 1. главня от огън. 2. житна плесен.
горида – зелено кисело грозде, ягорида.
гоздей – гвоздей, пирон.
голопишник – попово прасе, вредител в зеленчуковата градина.
главене – годене, годеж.
гребенец – ръчен дарак.
грездей – чеп на буре, токач.
гриндъ – спортна греда, четвъртита чамова дъска.
груам – удрям, грухам.
гръст – снопче от конопи за потопяване във вода.
гръцмулъ – гръклян.
гугушка – гугутка.
гуйно – градина зад къща или по-далеч, но в населено място /може да е
зеленчукова или овощна градина/. Булка, мини прес гидику, иди
у гуйноту и набери кушерийки да турим на бъклянътъ чурбъ. –
Булка, мини през прелеза, иди в градината и набери джанки да сложим на бакляната чорба.
гурна – чучур на селска чешма. Утаждъм на Ажибърнюътъ чушме за
удъ, чи има две гурни.
гуси, гусенци, - а – прасе, прасенце.
гъжева – тънка сопа, която се гъне; нещо слабо, хилаво. Къква си
станалъ гъжева!/Колко си станала слаба, хилава!/.
гъйле – грижа.
гълъбник – място над сайвант за царевица.
гълка – стомна без пъпка, пие се от нея направо от гърлото.
гълъб, гълъбе – царевичен кочан, царевица.
гъносвам – калайдисвам. Минава ини калайжие и ми гъносаа котлите.
гърлич – малък навес.
гърлешник – вход за дълбока маза, със стъпала. Ку съ спъниш пу
басамаците, ше панниш у гърлешу.
гърчен бод – възлест бод, прилаган при нашиване на капански ризи.
гьозбайжия – човек, който се преструва, преиграва, но е лесен за
разобличаване; „артист“. Ей, дъ знайш, туй пена й гулямъ
гьозбайжийка!
гьозлеме – точена баница, пържена.
гьос – гърди, гръден кош.
гьоре – отгоре. На сичкуту гьоре и пенциятъ му уткраднъа.
гюндюля – счупена стомна или изрязана, която се използва за саксия.
гюрлюк – затревясало място.