Й-К

20.02.2014 02:00
Й
 
йе??ле – хеле, най-после, най-подир. Йеле детту си доди, чи съ спукуиу.
 
йорс – наковалня за изчукване на коса.
 
йоргаже – силна кашлица, магарешка кашлица. Ивана гуй улуилъ
 
йоргажета.
 
 
К
 
кабардисвам – втасва тестото, шупва маята, пръстта.
 
к?арач – вид дърво, бряст.
 
кадъ?нка, -и – червен полски мак.
 
казъ?к – желязно или дървено колче за завързване на животно, когато е
 
на паша.
 
каи?л – съгласие/несъгласие. Ни станау каил дъсъ зъмът.
 
ка?й – каза.
 
ка?йнак – извор /ташлиеолу кайнак/.
 
калабалъ?к – много хора събрани, много народ.
 
калмук?нъ – голям дървен масур, издялан от дърво.
 
калцу?н, -е – дълбоки зимни терлици до над глезените, от бяла аба,
 
закопчавани с копчета или завързвани за краката с вързалки, носени от жени и мъже в миналото.
 
кальина трънка – казано от един да се предаде на трети. „Казали на
 
лисицата, пък тя на опашката си“.
 
камилски булчен венец – венче за булка, направено с изработени от
 
камилска вълна топчета и с литурки.
 
ками?ш – захарна тръстика, от която са правели маджун.
 
кандърди?свам – карам някого да направи нещо, агитирам, навивам го
 
к?нжа – кучка.
 
капе?? – капия, дървена или кожена калъфка за нож.
 
каплади?свам – уйдисвам, натъкмявам, точно нагаждам, затварям.
 
Зелиту таман капладисъ у качиту.
 
караве??льче – монета, пара на стойност две стотинки.
 
кар?гюрген – вид дърво, габър.
 
карако?нжу – зъл дявол, който пие кръвта; Според предание по Коледа,
 
когато се заколи свинята, през нощта караконжу идва да пие
 
кръвта й.
 
караму?к – плевел в житото, къклица.
 
карашти?свам – смесвам.
 
каре??з – повод за отмъщение. Знайш ли ут куги Иван дири карез на
 
Петра.
 
карезчи?я – човек, който търси повод за отмъщение.
 
каркая?к – насекомо, подобно на стоножка, с твърда хитинена обвивка,
 
жълт телен червей
 
картал?че – хрупкава питка от гъсто забъркано тесто с мая, изпечена
 
върху сач.
 
каръ?гьослия – човек с космати гърди. Шъ си нъмериш каръгьослията!
 
/Ще си намериш майстора!/.
 
Ката ден – всеки ден.
 
катранжи? гарга – папуняк, птица с креслив като на гарга глас – пъстро
 
оцветена, с дълга опашка; живее в дупки в земята, цапа
 
навсякъде; където гнезди, много мирише.
 
катърд?к – хрущял. Месоту еш, катърдаку дай на мени.
 
катъ?рка – хрупка в устата. Малаю катърка ут камъчкити у устатъ ми.
 
ка?ф – прахан, дървесна гъба за огниво, запалителна материя за огниво,
 
използвана много в миналото.
 
кафт?р – качулка от дъбови клонки или от ръжена слама над тръвните,
 
за да се пази сянка или за да се топли на пчелите.
 
качар?к – бързо, веднага.
 
кеде??рь – недостатък. Има си то някъкъу кедерь.
 
ке??кау – недъгъв.
 
кекеледи?свам – заеквам. Стига си кекеледисвал! /Стига си заеквал.
 
Стига си се чудил как и какво да кажеш!/
 
келемле?? – изоставена, необработена нива.
 
ке??леу – 1.дървено колело на воденица. 2.развален. Тъс гудьня чесъну
 
станъ келеу.
 
кенди битен – саморасло културно растение /картоф, домат, пипер и
 
др./.
 
кендя?л – занесен вървеж – Върви кендял, кендял.
 
кендя?лна – много тих човек, много скромен, но от простотия не е
 
стегнат, не е организиран в живота.
 
кепъзе?? – посрамвам, излагам. Укепъзи майкъ си и тейкъ си с негуйте
 
рапти.
 
керде??та питка от малки топчета, залети с яйца и сирене, тутманик.
 
керпи?ч – непечена тула.
 
керти?к – белязване нещо с изрязване /напр. ухо/.
 
кесме?? – сопа. Къту земъ ино кесме знайш ли ко штъ напрае!
 
кести?свам – пресичам, задръствам. Ку пиш студенъ удъ, ще тъ
 
кестисъ. Кестисау вадътъ.
 
килв?н – зидана печка за готвене и отопление на две стаи.
 
ки?лей – смола от дърветата.
 
кири?ше – греди за таван.
 
кисе?? – портомоне.
 
кисиндир – корена и част от стеблото на царевичак.
 
киски?нь – лют, нервен. Купи ми кискинь цигари.
 
ки?че – подреждам. Накичи сичките къшти. /Подреди всичките стаи/.
 
ки?чен кравай – обредна пита със специфична украса, която се дава на
 
кръстника на сватба.
 
климия – дървена част на кола, служеща за опора на ритлите.
 
Свързи си турбътъ нъ климиетъ.
 
клуве –
 
коджа  оро – голямо хоро.
 
кожда сине??к – овод, едра лятна муха по добитъка.
 
ко?жуу, ко?жув е – кожух, кожуси.
 
койтолу?к – завет, място защитено от вятъра. Застанау на койтолук да
 
нмъ дувъ вятъру.
 
коко?нек – важен, конте, който се прави на гражданин, като се опитва
 
несполучливо да говори литературно.
 
кол?чета – малки козуначета.
 
кольчено – колко. Кольчено гуляму й туй дети, мъре!
 
ко?мкане – причестяване след пост с нафора и вино в църквата .
 
ко?ничек, ко?ничку – много малък. Виш коничкуй туй дети, пък ногу
 
знай.
 
ко?панъ – бухалка, тупалка, използвана при пране на черги.
 
ко?панче – долно бутче на пиле.
 
ко?птир – коптор: изкопано в земята пространство като малка стая,
 
отстрани с издигнати колове, отгоре покрити със слама или пръст, отпред се затваря – служи за съхранение на зимнина като картофи, тикви, продове.
 
копу?к – куче.
 
косер – малко извито ножче с дървена дълга дръжка за плевене на
 
паламида през пролетта в житата.
 
ко?стена жаба – костенурка.
 
ко?тирка – ръчна количка с едно колело, използвана в строителството.
 
ко?цкар – развратник.
 
крале?? – кларнет. Нашту мунче съ научи дъ свире на крале.
 
кръ?шчиц – кръстец от снопи. У дълекътъ нивъ нъпрайуми питнайси
 
кръшчицъ.
 
кръщъм – кръщавам, давам име на някого.
 
куги – кога?
 
куду?к – малко животно, което върви след друго. Ко въриш пудере ми
 
кът кудук!
 
кужк – един наръч, нещо което може да се вземе наведнъж.
 
куйо?/куе?/ – кое. У-у-у! Адити, мъре! Куя уреми стана! Куги ще
 
напраими уроту!
 
куйру?к – опашка на животно, на каруца.
 
кукаржа? – пор.
 
куко?нъ – гражданка, дама.
 
куко?рясъ – гледам учудено.
 
куку?ля – инат. Кът мъ фани кукуля, ич не му мисля ко ще стани пудир
 
туй.
 
куладя? – клеветя.
 
кула?й – начин, средство, леснина.  Нъмериу му кулайу.
 
кул?к – сух дол, с гориста местност в дол.
 
кула?тъ с о?ку – съзвездието „Голямата мечка“.
 
кул?чи – малко козуначе.
 
Ку?ма! – Иди!
 
кум?ть – мярка при тъкане на платно /един кумать платно е равно на 3
 
аршина/.
 
ку?мов хляб – кичен обреден кравай за кръстника на сватба.
 
кунди?свам – сядам, дълго се застоявам.
 
ку?нкъ – нежно название на детска ръка, ръчица. Дай си куните! Цап,
 
цап, куни!
 
кунушм? - разговор, приказка с някого.
 
куп?ня – малко коритце, издълбано от върбово дърво.
 
курди?свам – убеждавам, навивам, накарвам някого да направи нещо.
 
курурди?свам  се – схващам се.
 
ку?сам – хапвам, опитвам.
 
Ку?сала-му?сала – израз, употребяван при детска игра с направени
 
камарки от улична пепел.
 
кут?к – котарак.
 
куче?? – варено жито за помен.
 
кушери?йка – джанка.
 
куши?я – надбягване с коне на тодоровден.
 
кущи?свам – накарвам някого да направи нещо, навивам го.
 
къба?ать – вина, грешка. Имъш къбаать за тъс раптъ.
 
къбуля? – преживявам, претърпявам как да е. Ба ни ний мльогу Убау, мъ
 
ши къбулим.
 
къдъре??ц – спираловидни фигурки по тъкан, или плетени и навити
 
фигерално сламки и др.
 
къ?жел – горната част на хурка, за която се връзва къделя.
 
къ?зължик – дрянова сопа.
 
кълдъръм – шосе.
 
кълести?ркъ – малка мотичка.
 
къльчик – осилите и обвивките на семената, отделени при вършитбата.
 
къмбу?р – гърбица.
 
къндисвам – съгласявам се най-после.
 
къ?рлънгъч – част от дървена каруца, лисица.
 
къскъ?ч – лескова пръчка, цепната от единия край и в цепнатината се
 
нареждат кокичета, минзухари, и др. цветя, набрани при излет в
 
гората.
 
къстарди?свам – заклещвам.
 
къ?стържек – на обратно, назад. Уенджиите играят на хоро и някой
 
командва: „А сега, къстържек!“.
 
къ?р – места извън селото. Одиуми на къру дъ купайми.
 
къ?рг – голяма дървена лопата специално за пита, печена на жар.
 
къугъ? – кавга, караница, свада.
 
къ?рч – студ. Знайш ли къв кърч мъ гони?/Знаеш ли колко ми е
 
студено?/.
 
кърч?к – стомна.
 
кърч?съл – много отслабнал, окльощавял.
 
къ?щна у?та – престилка, която се връзва върху ризата при домакинска
 
работа.
 
кьо?реу – сляп. Кьореу ли си, чи ши иди дъш!
 
кьосере?? – голям камък за точене на режещи предмети: ножове, мотики,
 
брадви – ръчен шмиргел, точило.
 
кювбе?? – малка тенекиена печка, известна с името „циганска любов“,
 
бързо загряваща.
 
кю?ньть – конец, тръба на печка.
 
кюпюрдисвам – свършвам, отпадам, нямам сили. Доне ептен
 
кюпюрдисълъ!
 
кюрпе?? – младо, малко агне.
 
кюру?к – ковашки мех, духало.
 
кютю?к – чукан.
 


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph