Й-К
20.02.2014 02:00
Й
йе??ле – хеле, най-после, най-подир. Йеле детту си доди, чи съ спукуиу.
йорс – наковалня за изчукване на коса.
йоргаже – силна кашлица, магарешка кашлица. Ивана гуй улуилъ
йоргажета.
К
кабардисвам – втасва тестото, шупва маята, пръстта.
к?арач – вид дърво, бряст.
кадъ?нка, -и – червен полски мак.
казъ?к – желязно или дървено колче за завързване на животно, когато е
на паша.
каи?л – съгласие/несъгласие. Ни станау каил дъсъ зъмът.
ка?й – каза.
ка?йнак – извор /ташлиеолу кайнак/.
калабалъ?к – много хора събрани, много народ.
калмук?нъ – голям дървен масур, издялан от дърво.
калцу?н, -е – дълбоки зимни терлици до над глезените, от бяла аба,
закопчавани с копчета или завързвани за краката с вързалки, носени от жени и мъже в миналото.
кальина трънка – казано от един да се предаде на трети. „Казали на
лисицата, пък тя на опашката си“.
камилски булчен венец – венче за булка, направено с изработени от
камилска вълна топчета и с литурки.
ками?ш – захарна тръстика, от която са правели маджун.
кандърди?свам – карам някого да направи нещо, агитирам, навивам го
к?нжа – кучка.
капе?? – капия, дървена или кожена калъфка за нож.
каплади?свам – уйдисвам, натъкмявам, точно нагаждам, затварям.
Зелиту таман капладисъ у качиту.
караве??льче – монета, пара на стойност две стотинки.
кар?гюрген – вид дърво, габър.
карако?нжу – зъл дявол, който пие кръвта; Според предание по Коледа,
когато се заколи свинята, през нощта караконжу идва да пие
кръвта й.
караму?к – плевел в житото, къклица.
карашти?свам – смесвам.
каре??з – повод за отмъщение. Знайш ли ут куги Иван дири карез на
Петра.
карезчи?я – човек, който търси повод за отмъщение.
каркая?к – насекомо, подобно на стоножка, с твърда хитинена обвивка,
жълт телен червей
картал?че – хрупкава питка от гъсто забъркано тесто с мая, изпечена
върху сач.
каръ?гьослия – човек с космати гърди. Шъ си нъмериш каръгьослията!
/Ще си намериш майстора!/.
Ката ден – всеки ден.
катранжи? гарга – папуняк, птица с креслив като на гарга глас – пъстро
оцветена, с дълга опашка; живее в дупки в земята, цапа
навсякъде; където гнезди, много мирише.
катърд?к – хрущял. Месоту еш, катърдаку дай на мени.
катъ?рка – хрупка в устата. Малаю катърка ут камъчкити у устатъ ми.
ка?ф – прахан, дървесна гъба за огниво, запалителна материя за огниво,
използвана много в миналото.
кафт?р – качулка от дъбови клонки или от ръжена слама над тръвните,
за да се пази сянка или за да се топли на пчелите.
качар?к – бързо, веднага.
кеде??рь – недостатък. Има си то някъкъу кедерь.
ке??кау – недъгъв.
кекеледи?свам – заеквам. Стига си кекеледисвал! /Стига си заеквал.
Стига си се чудил как и какво да кажеш!/
келемле?? – изоставена, необработена нива.
ке??леу – 1.дървено колело на воденица. 2.развален. Тъс гудьня чесъну
станъ келеу.
кенди битен – саморасло културно растение /картоф, домат, пипер и
др./.
кендя?л – занесен вървеж – Върви кендял, кендял.
кендя?лна – много тих човек, много скромен, но от простотия не е
стегнат, не е организиран в живота.
кепъзе?? – посрамвам, излагам. Укепъзи майкъ си и тейкъ си с негуйте
рапти.
керде??та питка от малки топчета, залети с яйца и сирене, тутманик.
керпи?ч – непечена тула.
керти?к – белязване нещо с изрязване /напр. ухо/.
кесме?? – сопа. Къту земъ ино кесме знайш ли ко штъ напрае!
кести?свам – пресичам, задръствам. Ку пиш студенъ удъ, ще тъ
кестисъ. Кестисау вадътъ.
килв?н – зидана печка за готвене и отопление на две стаи.
ки?лей – смола от дърветата.
кири?ше – греди за таван.
кисе?? – портомоне.
кисиндир – корена и част от стеблото на царевичак.
киски?нь – лют, нервен. Купи ми кискинь цигари.
ки?че – подреждам. Накичи сичките къшти. /Подреди всичките стаи/.
ки?чен кравай – обредна пита със специфична украса, която се дава на
кръстника на сватба.
климия – дървена част на кола, служеща за опора на ритлите.
Свързи си турбътъ нъ климиетъ.
клуве –
коджа оро – голямо хоро.
кожда сине??к – овод, едра лятна муха по добитъка.
ко?жуу, ко?жув е – кожух, кожуси.
койтолу?к – завет, място защитено от вятъра. Застанау на койтолук да
нмъ дувъ вятъру.
коко?нек – важен, конте, който се прави на гражданин, като се опитва
несполучливо да говори литературно.
кол?чета – малки козуначета.
кольчено – колко. Кольчено гуляму й туй дети, мъре!
ко?мкане – причестяване след пост с нафора и вино в църквата .
ко?ничек, ко?ничку – много малък. Виш коничкуй туй дети, пък ногу
знай.
ко?панъ – бухалка, тупалка, използвана при пране на черги.
ко?панче – долно бутче на пиле.
ко?птир – коптор: изкопано в земята пространство като малка стая,
отстрани с издигнати колове, отгоре покрити със слама или пръст, отпред се затваря – служи за съхранение на зимнина като картофи, тикви, продове.
копу?к – куче.
косер – малко извито ножче с дървена дълга дръжка за плевене на
паламида през пролетта в житата.
ко?стена жаба – костенурка.
ко?тирка – ръчна количка с едно колело, използвана в строителството.
ко?цкар – развратник.
крале?? – кларнет. Нашту мунче съ научи дъ свире на крале.
кръ?шчиц – кръстец от снопи. У дълекътъ нивъ нъпрайуми питнайси
кръшчицъ.
кръщъм – кръщавам, давам име на някого.
куги – кога?
куду?к – малко животно, което върви след друго. Ко въриш пудере ми
кът кудук!
кужк – един наръч, нещо което може да се вземе наведнъж.
куйо?/куе?/ – кое. У-у-у! Адити, мъре! Куя уреми стана! Куги ще
напраими уроту!
куйру?к – опашка на животно, на каруца.
кукаржа? – пор.
куко?нъ – гражданка, дама.
куко?рясъ – гледам учудено.
куку?ля – инат. Кът мъ фани кукуля, ич не му мисля ко ще стани пудир
туй.
куладя? – клеветя.
кула?й – начин, средство, леснина. Нъмериу му кулайу.
кул?к – сух дол, с гориста местност в дол.
кула?тъ с о?ку – съзвездието „Голямата мечка“.
кул?чи – малко козуначе.
Ку?ма! – Иди!
кум?ть – мярка при тъкане на платно /един кумать платно е равно на 3
аршина/.
ку?мов хляб – кичен обреден кравай за кръстника на сватба.
кунди?свам – сядам, дълго се застоявам.
ку?нкъ – нежно название на детска ръка, ръчица. Дай си куните! Цап,
цап, куни!
кунушм? - разговор, приказка с някого.
куп?ня – малко коритце, издълбано от върбово дърво.
курди?свам – убеждавам, навивам, накарвам някого да направи нещо.
курурди?свам се – схващам се.
ку?сам – хапвам, опитвам.
Ку?сала-му?сала – израз, употребяван при детска игра с направени
камарки от улична пепел.
кут?к – котарак.
куче?? – варено жито за помен.
кушери?йка – джанка.
куши?я – надбягване с коне на тодоровден.
кущи?свам – накарвам някого да направи нещо, навивам го.
къба?ать – вина, грешка. Имъш къбаать за тъс раптъ.
къбуля? – преживявам, претърпявам как да е. Ба ни ний мльогу Убау, мъ
ши къбулим.
къдъре??ц – спираловидни фигурки по тъкан, или плетени и навити
фигерално сламки и др.
къ?жел – горната част на хурка, за която се връзва къделя.
къ?зължик – дрянова сопа.
кълдъръм – шосе.
кълести?ркъ – малка мотичка.
къльчик – осилите и обвивките на семената, отделени при вършитбата.
къмбу?р – гърбица.
къндисвам – съгласявам се най-после.
къ?рлънгъч – част от дървена каруца, лисица.
къскъ?ч – лескова пръчка, цепната от единия край и в цепнатината се
нареждат кокичета, минзухари, и др. цветя, набрани при излет в
гората.
къстарди?свам – заклещвам.
къ?стържек – на обратно, назад. Уенджиите играят на хоро и някой
командва: „А сега, къстържек!“.
къ?р – места извън селото. Одиуми на къру дъ купайми.
къ?рг – голяма дървена лопата специално за пита, печена на жар.
къугъ? – кавга, караница, свада.
къ?рч – студ. Знайш ли къв кърч мъ гони?/Знаеш ли колко ми е
студено?/.
кърч?к – стомна.
кърч?съл – много отслабнал, окльощавял.
къ?щна у?та – престилка, която се връзва върху ризата при домакинска
работа.
кьо?реу – сляп. Кьореу ли си, чи ши иди дъш!
кьосере?? – голям камък за точене на режещи предмети: ножове, мотики,
брадви – ръчен шмиргел, точило.
кювбе?? – малка тенекиена печка, известна с името „циганска любов“,
бързо загряваща.
кю?ньть – конец, тръба на печка.
кюпюрдисвам – свършвам, отпадам, нямам сили. Доне ептен
кюпюрдисълъ!
кюрпе?? – младо, малко агне.
кюру?к – ковашки мех, духало.
кютю?к – чукан.