Л-М
20.02.2014 02:01
Л
лайца – дървена етажерка.
лангудер – лалугер.
лапи – хлапе, малко дете.
лапчун, –не – терлик, терлици.
лауса – паразитна дума, често употребявана за продължаване мисълта
при разказване на някаква случка, в значение на: значи, нали,
например, после, след това и др.
лемаво – слабо, болно. Туй лемауту видиш ли гу?
лепки – кожени обувки, подобни на чехлите, с които жени и моми са
ходели на хорото.
леса – плетена ритла с пръти или с кора от липа.
лиор – револвер. Заурял лиору у поясу и плаши орътъ.
лисник – шиник. Утрушиу идин листник гълъбе.
литлиу – парлив, лют. Литлиу пиперь имати!
литурки – данделки, паети.
лишия – вода, в която е разтворена и утаена дървена пепел. Лишиенъ
удъ.
ложи – плацента.
лугъчка – тънко дърво; слаб човек. Тънку кът лугъчкъ. Виш я тъс,
станълъ кът лугъчка.
лууса – новородила жена, до 40 дни след раждането жена.
луцко, -и – чуждо. Ко праи туй луцку дети у къщи?
лъжишник – поставка за лъжици, която се окачва се на стената.
лъйца – лъжица.
лъча – деля. Булка, лъчи бобу башкъ.
люмбе – голям звънец. Нъ усцътъ закачу ино люмбе.
ляп – хляб.
ляпна/лябна/ ута - женска престилка, която се слагала при месене на
хляб.
М
маанажия – капризен човек, на когото не може да се угоди.
маанасънда – търсиш повод, някаква причина /напр.Казвам ти щерко,
сещай се снахо!/ Маанасънда и ний дъ апнем за Йрданууденъ.
маасус – нарочно.
мага – бастун, ръчно правен и не много добре оформен.
маган, -иче – уред, с който чрез валячета се изчиства семето на памука.
маймарка – жена с непостоянно мнение, с всеки се съгласява и пред
едни говори едно, пред други – друго.
мъйданоз – магданоз (зелена подправка)
малика – веялка.
малай – царевично брашно.
малаен ляп – хляб от царевично брашно.
малаеник – пита, месена с царевично брашно.
малаклЪк – кошара за теле, за малаче.
мале – обръщение на синовете и булките към майките.
Малей! – учудване, възклицание. Малей! Утидвъ си тъ!
мальки – 1. малки. Мальки съ ни момите!
2.дървени приспособления за
намотаване на прежда при тъкане на черги. Намутай ми черни
мальки.
маниш – двойна, висока, голяма ритла за слама.
масал – виц. Стоян се масале распрае.
маслаче – разпределителна шахта.
мащвъ – мащеха, повторна майка.
мешчинъ – времето, когато е изгряла месечината.
мейдан – мегдан, селски площад.
мейр?з – чеиз под формата на недвижимо имущество – нива, градина,
ливада, лозе /но не крава или друго животно/.
мекина – надробена, смляна на дребно слама, която се смесма с пръст
/бяла/ и се прави материал за мазане на дувари.
мелезно платно – платно, тъкано от памук за основа и калчища за
разстъкаване.
мелца – уред за начупване стеблата на конопите – дарак за конопи.
Гръстите се бръскат в мелцата.
месал – фино тъкана дълга кърпа, която се премята през работо на
сватбари и се връзва отстрани на кръста.
месал – дълга кърпа, по-дебела от сватбарската, която се постила на
софра, на земята при приготвяне трапеза на сватба, на жътва,
при гуляи и др.
мерметлендисвам – поправям нещо – врата, плат, керемиди.
мертек – дирек, хоризонтално подложен.
миллет – род, потекло. Дона ич ни е ут убау миллеть!
миндиль – вълнена лека черга, която се е носела на времето понивите
да се покрият, ако завали дъжд /като дъждобран/ или ако
полегне човек уморен на нивата, да постеле и леко да се завие.
минъ – жълтици, злато. „… минъ има, дари няма. Дариту й на пазарю“.
– нар. песен.
мльогу – много.
молюу – молив.
моноклук – приказки, клюкарство. Тейку каъ: Фильо, върви съ ут
моноклук! Има лоши ора!
мор пътлажан – син патладжан.
мора – купена фабрична памучна прежда за тъкане на платно, с
различна дебелина на конеца – по-дебела, по-тънка мора.
морено – платно от тънък фабрично преден памук, тире .
моркуу – морков. Моркуту ни зникнъ, чи пак сяу.
мръвъ – мравка.
мудинь – бавен. Мльогу мудинь чиляк йе туй Иваниту!
мукает – не се наканих, не се реших. Убъвъ рабтъ, амъ ни ставъм
мукает дъйдъ.
мумиченци, -а – теменужка, -и.
мунда – клюка. Събрали съ, мъре, и пуснали мунда за Пена.
мундажийка, -и – клюкарка, -и .
мунче – момче.
мурабе – война. Мъжете одят на мурабе.
мускурест – мръсен човек, с мръсно лице. Детьту станълу ино
мускуряву дъ играй у пепелю, чи зеу идин кожак дърва, запалиу
огъня, стоплиу идин котель удъ дъ гу укъпя.
муртажия – яйчар – човек, който ходи из село, събира и изкупува
яйцата от къщите.
мууть – даром. Туй сино й мууть.
мушницъ – шушулка на растение със семе.
мъждрян – дърво – див дрян, от кората на което чрез варене се получава
черна боя – „чернилка“ за боядисване на вълнена прежда, която не пуска, не оцветява при носене и при пране.
мъзър – талантлив човек, всичко умее да прави хубаво, качествено.
Иван е мъзър, сичку умей!
мъис – изпражнение на овца, използвана за замазване пода на стаи
някога.
мъънъ – недостатък. Ква мъънъ му нъмиръш?
мъмулижа – ям бавно. Стига си мъмулижил туй кюуте!
мънзърку – мъничко.
мъргазъ – вечно недоволен, мърморещ човек, крив човек.
мъре – обръщение към жена. Де шейдиш, мъре?
мърчи – мръвка.
мърчинъ – тъмнина /от старобългарски: мъркоти/.
мътилька – дълбок дървен съд, в който с бутало се бие мляко с цел
извличане, добиване на масло.
мяк, меки – мек, меки.