Л-М

20.02.2014 02:01
Л
 
лайца – дървена етажерка.
 
лангудер – лалугер.
 
лапи – хлапе, малко дете.
 
лапчун, –не – терлик, терлици.
 
лауса – паразитна дума, често употребявана за продължаване мисълта
 
при разказване на някаква случка, в значение на: значи, нали,
 
например, после, след това и др.
 
лемаво – слабо, болно. Туй лемауту видиш ли гу?
 
лепки – кожени обувки, подобни на чехлите, с които жени и моми са
 
ходели на хорото.
 
леса – плетена ритла с пръти или с кора от липа.
 
лиор – револвер. Заурял лиору у поясу и плаши орътъ.
 
лисник – шиник. Утрушиу идин листник гълъбе.
 
литлиу – парлив, лют. Литлиу пиперь имати!
 
литурки – данделки, паети.
 
лишия – вода, в която е разтворена и утаена дървена пепел. Лишиенъ
 
удъ.
 
ложи – плацента.
 
лугъчка – тънко дърво; слаб човек. Тънку кът лугъчкъ. Виш я тъс,
 
станълъ кът лугъчка.
 
лууса – новородила жена, до 40 дни след раждането жена.
 
луцко, -и – чуждо. Ко праи туй луцку дети у къщи?
 
лъжишник – поставка за лъжици, която се окачва се на стената.
 
лъйца – лъжица.
 
лъча – деля. Булка, лъчи бобу башкъ.
 
люмбе – голям звънец. Нъ усцътъ закачу ино люмбе.
 
ляп – хляб.
 
ляпна/лябна/ ута - женска престилка, която се слагала при месене на
 
хляб.
 
 
М
 
маанажия – капризен човек, на когото не може да се угоди.
 
маанасънда – търсиш повод, някаква причина /напр.Казвам ти щерко,
 
сещай се снахо!/ Маанасънда и ний дъ апнем за Йрданууденъ.
 
маасус – нарочно.
 
мага – бастун, ръчно правен и не много добре оформен.
 
маган, -иче – уред, с който чрез валячета се изчиства семето на памука.
 
маймарка – жена с непостоянно мнение, с всеки се съгласява и пред
 
едни говори едно, пред други – друго.

 

мъйданоз – магданоз (зелена подправка)

 
малика – веялка.
 
малай – царевично брашно.
 
малаен ляп – хляб от царевично брашно.
 
малаеник – пита, месена с царевично брашно.
 
малаклЪк – кошара за теле, за малаче.
 
мале – обръщение на синовете и булките към майките.
 
Малей! – учудване, възклицание. Малей! Утидвъ си тъ!
 
мальки – 1. малки. Мальки съ ни момите!
              2.дървени приспособления за
намотаване на прежда при тъкане на черги. Намутай ми черни
 
мальки.
 
маниш – двойна, висока, голяма ритла за слама.
 
масал – виц. Стоян се масале распрае.
 
маслаче – разпределителна шахта.
 
мащвъ – мащеха, повторна майка.
 
мешчинъ – времето, когато е изгряла месечината.
 
мейдан – мегдан, селски площад.
 
мейр?з – чеиз под формата на недвижимо имущество – нива, градина,
 
ливада, лозе /но не крава или друго животно/.
 
мекина – надробена, смляна на дребно слама, която се смесма с пръст
 
/бяла/ и се прави материал за мазане на дувари.
 
мелезно платно – платно, тъкано от памук за основа и калчища за
 
разстъкаване.
 
мелца – уред за начупване стеблата на конопите – дарак за конопи.
 
Гръстите се бръскат в мелцата.
 
месал – фино тъкана дълга кърпа, която се премята през работо на
 
сватбари и се връзва отстрани на кръста.
 
месал – дълга кърпа, по-дебела от сватбарската, която се постила на
 
софра, на земята при приготвяне трапеза на сватба, на жътва,
 
при гуляи и др.
 
мерметлендисвам – поправям нещо – врата, плат, керемиди.
 
мертек – дирек, хоризонтално подложен.
 
миллет – род, потекло. Дона ич ни е ут убау миллеть!
 
миндиль – вълнена лека черга, която се е носела на времето понивите
 
да се покрият, ако завали дъжд /като дъждобран/ или ако
 
полегне човек уморен на нивата, да постеле и леко да се завие.
 
минъ – жълтици, злато. „… минъ има, дари няма. Дариту й на пазарю“.
 
– нар. песен.
 
мльогу – много.
 
молюу – молив.
 
моноклук – приказки, клюкарство. Тейку каъ: Фильо, върви съ ут
 
моноклук! Има лоши ора!
 
мор пътлажан – син патладжан.
 
мора – купена фабрична памучна прежда за тъкане на платно, с
 
различна дебелина на конеца – по-дебела, по-тънка мора.
 
морено – платно от тънък фабрично преден памук, тире .
 
моркуу – морков. Моркуту ни зникнъ, чи пак сяу.
 
мръвъ – мравка.
 
мудинь – бавен. Мльогу мудинь чиляк йе туй Иваниту!
 
мукает – не се наканих, не се реших. Убъвъ рабтъ, амъ ни ставъм
 
мукает дъйдъ.
 
мумиченци, -а – теменужка, -и.
 
мунда – клюка. Събрали съ, мъре, и пуснали мунда за Пена.
 
мундажийка, -и – клюкарка, -и .
 
мунче – момче.
 
мурабе – война. Мъжете одят на мурабе.
 
мускурест – мръсен човек, с мръсно лице. Детьту станълу ино
 
мускуряву дъ играй у пепелю, чи зеу идин кожак дърва, запалиу
 
огъня, стоплиу идин котель удъ дъ гу укъпя.
 
муртажия – яйчар – човек, който ходи из село, събира и изкупува
 
яйцата от къщите.
 
мууть – даром. Туй сино й мууть.
 
мушницъ – шушулка на растение със семе.
 
мъждрян – дърво – див дрян, от кората на което чрез варене се получава
 
черна боя – „чернилка“ за боядисване на вълнена прежда, която не пуска, не оцветява при носене и при пране.
 
мъзър – талантлив човек, всичко умее да прави хубаво, качествено.
 
Иван е мъзър, сичку умей!
 
мъис – изпражнение на овца, използвана за замазване пода на стаи
 
някога.
 
мъънъ – недостатък. Ква мъънъ му нъмиръш?
 
мъмулижа – ям бавно. Стига си мъмулижил туй кюуте!
 
мънзърку – мъничко.
 
мъргазъ – вечно недоволен, мърморещ човек, крив човек.
 
мъре – обръщение към жена. Де шейдиш, мъре?
 
мърчи – мръвка.
 
мърчинъ – тъмнина /от старобългарски: мъркоти/.
 
мътилька – дълбок дървен съд, в който с бутало се бие мляко с цел
 
извличане, добиване на масло.
 
мяк, меки – мек, меки.
 


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
 Намерете ни във Facebook