С-Т

20.02.2014 02:03
С
 
са?нь – меден съд, чиния.
 
с?жек – трикрака или кръгла желязна поставка/столче/, на която се
 
слагат съдове за готвене на огнището, пирустия.
 
„Са?жек“ – народно капанско хоро.
 
сайди?свам – уважавам, зачитам, обръщам внимание на някого.
 
сайде??/сальде/ – Само туй ли?
 
саму?тест – загубен, будала.
 
самутланди?свам се – вървя като ненормален, като завеян, отнесен.
 
сандарди?свам – тормозя се, мъча се.
 
са?нким –като че ли. Санким ни тъ ли знам колку струваш!
 
саплъ?к – натрупан голям куп слама – шир?; място за прибиране на
 
сламата.
 
саркатм? – навес. Нъпраиуми инъ саркатма.
 
са?ч, -ове – кръгли тенекиени или желязни съдове за печене на катми,
 
баници и др.
 
сач?к – стряха.
 
сач?н – зор, давам зор, начална скорост.
 
сб?бчено – напразно, набръчкано.
 
свидли?вичко – лъскава нишка по плат, по дреха – ламе, сърма.
 
свирнье?? – свирня. Чувъ съ свирнье нъ гайдъ.
 
сгоденци – годеници – така се наричали момата и ергена след
 
сгодяването до сватбата, до оженването им.
 
сд?вям се – сбивам се настървено. Кучитътъ съ сдавиа.
 
се??ве – част от каруцата за подпиране на ритлите.
 
селяяме??т – спасение, добро от нещо.
 
семе??р – самар.
 
се??тне – след това, после.
 
сиди?р – езлък, мяст за сядане, издигнато от кирпич като пейка край
 
стена, покрито с черга или рогозка или направено на пътя край
 
портичката.
 
сижи?м – тънко въже, направено от кълчища, конопено въже.
 
сине??ц, синце – мънисто, -а.
 
сини?я – софра, паралия.
 
синче??ц–бъклец – синчец.
 
си?нцъ – всички. Синцъ ши додим!
 
сира?в, -ъ – неопарена, неизправа вълна.
 
сире??нь – геранило – наклонено дърво, прикрепено на чаталест дирек. В
 
единия му край се закрепва кофа за вадене на вода, а на другия –
 
някаква тяжест за по-лесно изваждане на пълната с вода кофа.
 
сиулетти?свам – карам, предизвиквам. Ни мъ сиулеттисвай сигъ дъ ти
 
рекъ!
 
сифайлъ?к – приятна отмора с любим човек сред природата.
 
ски?бна ми – хрумна ми да направя нещо. Май ти скибнъ дъйдиш нъ
 
гуйнуту.
 
ско?менче – ниско трикрако дървено столче.
 
скул?свам – успявам да направя нещо бързо, на време. Не мужау дъ съ
 
скуласъм.
 
ску?тесто елече – елече от черен вълнен плат, разширено в долната част
 
при двата странични шева с две клиновидни парчета, украсено с
 
гайтани.
 
скъсвана възлънца „Суврите“ – голяма възглавница – специален модел
 
за спане на младоженците през първата брачна нощ, за да се
 
разбират през съвместния им живот; изработена е с „късана
 
техника“.
 
скъсвани възланци – тъкани вълнени възглавници с различни фигури и
 
цветове, получени от къси конци, скъсвани и втъкани – типични
 
капански възглавници.
 
слийтя? – пъхтя, запъхтявам се. Къко си съ раслъйтял кът някуй пес!
 
слъ?нчиукъ – слънчоглед.
 
слъча? , -и – сладя, слади. Туй винуту ни гурчи, амъ слъчи.
 
сми?неник – було, воал.
 
смит?ло – лопатка за събиране на смет. Булка, дай смиталуту!
 
смърся?вам се – когато през пости се нарушава канона – яде се блажно,
 
прави се любов.
 
сне – сме. Ни сне веки у тяу.
 
со?ба – вътрешна стая, спалня, в която се влиза през одаята.
 
со?бълк – онази част от огнището, дето започва камина; вид камина.
 
со?йе – част от конска или волска кола, която служи за поставяне на
 
ритлите.
 
солакчи?я – левичар, човек, който добре си служи с лявата ръка.
 
со?па – тояга.
 
сра?къ – сврака.
 
сте??рстемяс – от няма и къде.
 
сто?ннъ – стомна. У стоннътъ удътъ сиди по-студенъ..
 
страули?у – страхлив.
 
стъ?нжинъ – купчина наредени кирпичи, тухли, камъни.
 
стъ?па – чутура, дървен уред за чукане на червен пипер, на булгур.
 
стъпу?нка – стъпка.
 
стъ?ргъ – 1.дървено приспособление, което служи за под на волска кола.
 
2.стъргало. 3.скована ограда на външна кошара.
 
су?еулу – любовна среща.
 
сумя?свъм съ/сумясъу съ/ - досещам се.
 
су?ндурма – тераса, чардак.
 
су?смен бод – вид плосък бод за нашиване на капанските ризи.
 
су?смено чело на възлънца – гладка лицева страна на възглавница.
 
суу?рвам – разбирм се с някого. Булкатъ и Иван ич ни съ суурвът.
 
съдьди?свам – налитам. Нашиу Коли съльдисвъ сайде на мисо.
 
съкалди?свам се – притеснявам се.
 
сългъ?н – настинка, грип. Туй, детьту нълий салгънесту, дъ съ въргаля
 
цял день в ателю, косите му станали на ет?чкъ утзад.
 
съ?мсъкъ – як приятел, здрав приятел.
 
съ?мсъкъ – точно, буквално.
 
съ?птъ – събота. Съптъ раптъ нямъ!
 
съ?ржик – кос. Тати кай: Туй сържиците изядувъ гроздиту!
 
сърп?рник – дървен уред за поставяне съпровете в каруцата по време на
 
жетва и за съхранение след това.
 
съ?рбубешкъ – шипка. Брауми сърбубешки зъ мърмълат.
 
съ?сел – плъх.
 
сюндю?к – смотаняк, загубен човек, балама.
 
сюргелиди?свам – заглаждам със сюргия изорана и засята нива, валирам
 
с брана.
 
сюрги?я – плетена леса, върху която се поставя тяжест/камък или
 
стъпва човек/ за заглажадане на орано и засято място, за
 
валиране – брана.
 
сюрди?свам – подхлъзвам се, падам с подхлъзване на тялото. Бабата
 
кът съ сюрдисъ и паанъ на дупиту си.
 
сюрме? – заключалка на врата, на прозорец.
 
сюулетти?свам – предизвиквам. Ни съ сюулеттисвъй дъ ни рекъ нещу,
 
дету   ни тряъ дъ ти рекъ!
 
ся?гга/се?гги/ - всякога. Сегги гозбътъ ни ставъ убаъ.
 
ся?към – мисля. Сякъм ти утиди на градо.
 
 
Т
 
т?атала – гургулица.
 
таки? – колко, какво. Таки умну дети!
 
такти?свам – слагам нещо на мястото му.
 
тал?р – солница.
 
танади?свам – забелязвам, досещам се. Танадиса ли съ?Ни мужау дъ гу
 
танадисъм!
 
таран? – вид ястие, поднасяно на закуска.
 
ташлъ?к – каменни плоскости, скали.
 
тезек, -ци – говежди тор, измесен със слама, изсушен на слънце,
 
нарязан на парчета – използван за горене в огнища.
 
текме?? – ритник, шут. Ше ти ударя ино тикме!
 
тети?к – докарва го нещо, сложи го на място, намери си майстора.
 
Стуян ногу знаиши, ъмъ синъ му гу дукаръ на тетик.
 
тип?рь – пита восък, масло.
 
типце?? – тава за баница, за гозби.
 
ти?ренау?та – бяла престилка, тъкана с тънка фабричка прежда .
 
тишчинъ? – тежко време, задушно. Ей, къквай тишчинъ!
 
ток?ч – запушалка, грездей, чеп набуре. Ток?чу нъ крътункътъ съ
 
згуби.
 
то?льчано – толкова /показва се с ръце/. Ей тольчен гулям чиляк.
 
топ?ч – буца, топка. Зеу идин топач пръс дъ зъмеря кучиту.
 
топарл?чест – кръгъл, закръглен, объл; топарлачест боб.
 
топу?шче, -та – милинки, направени от топчета тесто, в които има
 
сирене, заляти с яйца и мляко.
 
трабу?с – храст бял бъз.
 
тре??бя – чистя. Илати дъ требим бобу.
 
тре??пка – парцал за изтриване на синията, за хващане на горещи съдове
 
– мръсен парцал.
 
три?еца – вид ядене – замесени трохи от вода, сол и брашно, сварени и
 
запечени във фурната, поръсени със захар и орехи.
 
трипе??зник – голяма тъкана четвъртита кърпа, бохча.
 
Трушельки – обичай, при който жени и моми се събират вечер и
 
трошат/ронят/ царевични кочани в някой дом, помагат.
 
тръда?вель – трендафил, роза.
 
тупли?к – много горещо време.
 
тъба?къ – кутия за слагане на нарязан тютюн. Загубиу си тъбакътъ.
 
тъба?не – плъзгаща се дървена част на шейна.
 
тържи?к – кожена дълбока торба, обикновено неподредена.
 
търкуло? – колело на каруца.
 
търнобъ?кельчи – пролетно цвете – нарцис.
 
търпо?ш – шапка, предназначена за скриване косите на омъжените жени,
 
върху която се връзвала забрадка.
 
тъуря?с – трезвен човек.
 
тъшкъ?н – тежко, усилно. Раптътъ ми дваде веке тъшкън!
 
тъшлади?свам – нареждам, иззидвам. Ташладисвам кладенец удору.
 
тюкю?рт – сяра.
 
тюльбе?ит/тюмбе?ль/ - бяла кърпа – забрадка.
 
тюуле??к – дюшек, пълен със слама – сламеник.
 


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph