Ж-З-И

20.02.2014 01:59
Ж
 
Жатка – детска игра със сопи.
 
жебясвам – ожаднявам.
 
женаабет – инат, непокорен, особняк. У-у-у, мъре! Ти си била гулям
 
женаабет!
 
жегвам – засягам, убождам с думи, обиждам. Тъс клетвъ мъ жегнъ
 
дълбоку.
 
женийле – сгледа, сгледници.
 
женгърлиен цвят – синьо-зелен цвят, подобен на цвета на синия камък.
 
жигъл – дървена или метална клечка, която се слага на ярема.
 
жомак, жомачка – сопа с одебеление в единия край /откъм корена/ под
 
формата на топка, топчесто одебеление.
 
жуни – устни.
 
 
З
 
забелосвам се –  заплесвам се.
 
забун, забунче – наичена връхна женска дреха – на райета, къса, с къси
 
ръкави.
 
залду – селска външна тоалетна. Утиди у злду пу себе си.
 
замърча  съ – стъмни се, мръкна се.
 
запършен ръкав – запретнат, навит ръкав.
 
заселки – девойки, които пеят при годяване или сватба.
 
затъ – впрочем, наистина. Затъ, той беши!
 
зейдя – в повече. На тъс манжа туриу чеша и зейдя булгур.
 
зерь – нима. Зерь имъ кой дъ иди, чи ни утивъш?
 
зиль, зилюве – звънци за животни с форма на пресечен конус.
 
земпельдек – правена брава, подобие на мандало за затваряне на двора
 
врата, на одая и др.
 
злощисвам – омръзвам, дотягам на някого.
 
зимник – обор.
 
зоран – сутрин.
 
зоре – утре.
 
зоре вечер – утре вечер. Ади зоре вечер ше додити у дума на седеньки.
 
зорлем – на сила. Що мъ каръш зорлем дъ ям тъс манжъ?
 
зъмбак – ирис – пролетно градинско цвете, патенце, тъжък.
 
зъме – змия.
 
зънгардак – гривна от синци, от мъниста. Гана кът турилъ пу идин
 
зънгардак на двете си ръце, кът съ зъкичила с чирвену мушкату и утиди с кОтлите зъ удъ, чи дъно я срешни Иван и дъ я ареса.
 
зърарь – загуба, вреда. Дету муй фъйдътъ, там муй и зарарю.
 
 
 
И
 
ибришовка – цигулка.
 
изберки – мъжки конопени стебла без семена, които се берат първи,
 
избират се.
 
избирдян – внезапно. Иван доди избирдян.
 
изкъламявам – изтънявам /дъска/.
 
изръгвам – изтиквам, изблъсквам. Ге бяу най-утпреть, изръгъвъ мъ
 
най-утзадь нъ упашкътъ.
 
инник – пушек, задимено.
 
интифъ –  карт-бланш, наставление, указание, дава се съвет. Ши чакъш
 
интифъ от Х. /височайш/.
 
интишия – сребърна женска гривна с гравюра от две части, закопчана
 
като панта със сребърна клечка.
 
инъш – веднъж. Инъш йетървътъ мъ накувалъ нъ дядъ Райче.
 
ирек – място за нощна почивка на добитък, не е заградено.
 
сегги – всякога.
 
исиклик – проблем, затруднение. И ас имъм малку исиклик.
 
Ит центи?! – Виж ти! Ит центи, загулилъ манжътъ!
 
итър – хитър. Иван съ пиши нъ многу итър, мъ си нъмери мастуру.
 
ич – хич, никак.
 
ичкинди – или това, или онова, подобно.
 
ищъ /иштъ/ – искам.


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
 Намерете ни във Facebook