А-Б

18.02.2014 15:08
А
 
абени гащи – шаечени гащи, потури.
 
абич – домашно тъкан дебел вълнен плат за потури, ямурлуци, терлици -
 
шаек.
 
аджеба – дали. аджеба ще додът ли?/Дали ще дойдат?/.
 
азмак – препятствие на пътя, неравност, естествена издутина. Кът
 
минау прис азмаку, талигътъ съ распиля./Като минах през
 
неравното място, колата се разпадна./.
 
аир – не/отрицание/.
 
айгър – жребец, кон.
 
айлан – див орех.
 
айлак – човек без работа, свободен.
 
айлакчия – човек, който винаги е без работа.
 
айретен – давам безвъзмездно нещо, бонус. Туй ти гу давъм айретен –
 
туй ти го давам ейтъй, без пари.
 
айруплан – самолет.
 
Ак баир – бял баир, хълм.
 
акънъ  – наистина, точно. Разгеле Иван стана акънъ  за туй
 
мясту./Така се случи, че Иван стана точно за това място.
 
алай – кръг. Някуй злези ут алаю./Някой излезе от кръга./.
 
амаанет – нещо, направено през куп за грош, некачествено. Ни
 
натискъй силну дръшкътъ нъ урътатъ, чий амаанетестъ, шъ
 
съ счупи.
 
амель – лаком, лакомник.
 
амкане – весел ритуал за децата на Сирни заговезни с варено яйце и
 
халва, закачени с конец на греда на тавана.
 
амсълак – глупак.
 
амуть – хамут.
 
анжек – така. Ами анжек, де.
 
аннаттисвам – принуждавам някого да каже нещо. Ни мъ аннаттисвай
 
сига да кажа.
 
аннък – синор. Я, моми, дунсети ут аннъку кадънки, метлика, чи дъ
 
накичим бръдътъ. – Я, моми, донесете от синора макове,
 
метлика, че да украсим брадата.
 
ансъздан – внезапно, без наговаряне, без уговорки.
 
анъз – стърнище.
 
апус – затвор.
 
арания – голям котел, харания.
 
аретлик – приятел. С моя аретлик одиуми на мейдану.
 
аризвам – дарявам, подарявам.
 
армага – съд от глина за носене на ошаф или чорба.
 
арме – армея , зелева чорба. Пий малку арме ут пънцътъ.
 
артиса – остана, нещо, което е било в повече. ртиса ми ут лябу и гу
 
дадуу нъ кучиту.
 
аршин – мотовилка.
 
аршинче – гранче.
 
аръш – част от колата, на която се слага хомота и се впрягат воловете.
 
аскии – тиранти. Детту напраи билъ и тейку му кът гу улуи за аскиите
 
и гу дигнъ у въздуу. – Детето направи беля и татко му като го
 
хвана за тирантите и го вдигна във въздуха.
 
аслъ – наистина, вярно. Аслъ ти си ги зел!
 
асретувам – търпя нещо бедно, понасям несгоди. Колку гудини веки
 
асретувъм зъ инъ пъръ, пък ти ми искъш толкус ногу! /Колко години търпя лишения за да спестя една пара, пък ти ми искаш толкова много./.
 
асъ – или. Сайде кусвате ли асъ съ наядъти на закуска? – Само
 
кусвате ли    или се нахранвате?/наяждате/ на закуска?
 
ателъ – юрган.
 
ауруз – дълбок глинен съд за забъркване на тесто за хляб, за правене на
 
кисело мляко.
 
ашоуле – Браво! Ха така! ашоуле, мунчето ми!/Ха така, момчето ми!/
 
ачик – направо, открито.
 
 
 
Б
 
бааладжие – връзвачи на снопи по жътва.
 
балъклък – повет за плетене на кошници и кошове. Расте по синори и
 
гористи места, където като лиани се оплита по дърветата.
 
бабаджан – здрав, як, корав, силен човек.
 
баба Тура – кукуряк.
 
бадеава  – напразно, безпредметно. Ас бадеава си патлаттисвау
 
главътъ, къко ли не им думау, пък те ич и ни мъ чувава. – Аз
 
напразно се тормозех, какво ли не им казах, пък те въобще не
 
ме чуваха.
 
бажалък – огнище.
 
бажь –  камина, иззидана над огнището.
 
бая  – повече, по-много. Бая дрей имъ булкътъ.
 
байдерка – шарена забрадка, която се кръстосва под брадата и се връзва
 
отзад на главата.
 
байгън – дотегна ми, много ми стана, много ми дойде.
 
бакар–кьор – човек, който гледа, пък не вижда; не е наблюдателен.
 
бактисоу – омръзна ми, дотегна ми. Веки бактисоу ут тебе! /Вече ми
 
омръзна от теб!/.
 
банда – оркестър от духови инструменти.
 
барак – изпоцапан, измърсен по лицето.
 
барим – поне. Барим дъ беше ут дубър джинс!/Поне да беше от добър
 
род!/.
 
бартисвам – закачам, дразня. Стигъ си гу бартисвъл туй дете!/Стига
 
си дразнел това дете!/.
 
баруш – копринен чумбер/забрадка/.
 
басамаци – стъпала, стълбица. Детту търкул-мъркул пу басамаците и
 
айде у гърлешу./Детето се търкулна по стълбите и падна долу
 
при входа за дълбоката маза./.
 
бастисвам – заграждам, нападам, разрушавам. Турците бастисава
 
селуту./Турците разрушиха селото, ограбиха./.
 
батардисвам – разпилявам, разрушавам.
 
батлак – бъчва. Туриуми веки винуту у батлаку./Сложихме вече виното
 
в бъчвата./.
 
бачу – по-голям брат,батко.
 
баш – ръководител, който води например играта на сватба.
 
баш – тъкмо, точно. Баш сига ли трябъши?
 
башка – отделно.
 
бащън – по начало. Ас бащън си мислеу за тъс рабтъ. Аз по начало си
 
мислех за тази работа.
 
баялдисвам – задавям се от смях. Толкус ногу със мяу, чи чак
 
баялдисау./Толкова много се смях, че чак се задавих./.
 
бе жанъм – абе /обръщение/. Бе жанъм, що ни утиди ти?
 
безбелли – значи, изглежда, надали, може би.
 
белким – като че ли. Белким знайми ко струва! /Като че ли не знаем
 
колко струва!/.
 
бензаттисвам – сещам се, досещам се.
 
белли – явно. То ще стани билли. – ще се разбере.
 
белосвам се – ядосвам се. Стига съм се белосвала с техните
 
простотии!/Стига съм се ядосвала с техните простотии./.
 
билеазек – пръстенче от черешова или друга кора за затягане на
 
кания/капия/ на нож.
 
биззектисвам – сещам се, досещам се за нещо.
 
билюк – стадо от сто и повече животни.
 
биля – даже. Ас биля напраиу веки манжътъ. /Аз даже вече наготвих./.
 
биляазер – истински приятел, на когото мога да разчитам.
 
бинник – голям многолитров тумбест стъклен съд за ракия.
 
бит-таа, биртаа – повече. Бит-таа не се вяснава. /Повече не се видяха./.
 
боазлия – човек с голям апетит.
 
бова – говежди бик. Туй боватъ кът съ уткъсналъ, щеши дъ убий
 
ората.
 
бозъв цвят – естествен цвят от кафява овца.
 
бодовит бод – контурен бод по ръкавите на капанските ризи.
 
бод „куманчи“ – бод на кръстчета, използван при изработване мотива
 
„дървото на живота“ върху ризата-капанка.
 
бозалък – ливадна трева, позната с името „Садина“ и „кофтарика“/кн./.
 
болболжия – човек с широка ръка – не е свидлив, не е пестелив и когато
 
дава, дава от сърце.
 
бойче-та – фигурки, нашити на капанката, известни с името „дърво на
 
живота“ или „круши“.
 
боосак – разгонена крава.
 
борек – най-здравото Великденско яйце.
 
боща – свободно. Пуснау коня боща./Пуснах коня свободно./.
 
брезна – бразда. Набразниу с уралцътъ гълъбите. /Набраздих с ралото
 
царевицата./.Идину брезни, другию зарае./Единият бразди, другият заравя./.
 
бринкъ – петелка, бримка. Ше си напрае бринкъ нъ тъс дрешкъ.
 
брош – увивно растение, от което в миналото са добивали червен цвят
 
за боядисване на прежда.
 
брънзъли – пъпки по тялото, причинени от ухапвания от насекоми,
 
ужилване от коприва, алергия.
 
бръскам конопите – удрям, начуквам конопите в мелцата. Нес убръскау
 
конопете на мелцата.
 
будливи тълъпчета – пуклива царевица.
 
буктисъу – дотегна ми.
 
бунандисвам – изглупявам, затъпявам. Нашиу Иван ептен бунандисъ!
 
бурун – могила.
 
буля – жена на чичо – стринка. Много употребявано обръщение към по-
 
възрастна жена.
 
бутове – дървени части на волска кола, намират се над оста и са чифт.
 
бушандисвам се – уплашвам се. Детиту съ бушандисъ и зе дъ реве.
 
бушче – бохча, трапезник.
 
бучак – нож.
 
бучакчия – човек, който използва нож с користни цели, заплашва с
 
него.
 
бъкел – дървен съд за вода.
 
бълвам – повръщам.
 
бърдуче - малка стомничка, използвана за пиене на ракия вместо чашка
 
или като свирка, наподобяваща пеене на птиченце, /когато в бърдучето се налее малко вода/.
 
бъхтя – бия. Ей сига ще тъ убъхтя!
 
бъйли – бълхи.
 
бълван – голям /човек, камък и др./.
 
бърдачка – сорт едра слива.
 
бъшче – зеленчукова градина.
 
бъщя съ – мъча се. Ас съ бъщя дъ зъторя урататъ, то сизаурял кръко
 
там. Ко праи крако му там?
 
бюуттисвам – отглеждам от малко с положени много грижи – дете,
 
животно, растение.
 
бюлца – биволица.
 
бюуул - бивол.
 
бюлюк – малка горичка/напр.Върбанов бюлюк/.
 
бюрнек – потури.
 
бяла ута – бяла престилка, която се връзва над предната престилка при
 
капанската женска носия, носена само от омъжени жени.
 
бял булгур – вид ядене, типично само за садина, поднасяно по сватби и
 
гуляи. Приготвя се от смляна бяла царевица, варена с мляко или вода, подсладена с маджун при сервиране.
 
 


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph