Забележителности

Църква Света Троица 

Храмът “Света Троица” в село Садина е построена през 1868 година. И е все още действаща. Ние вярваме в Единия Истинен, Свят, Жив и Вечен Бог, Който е Дух. Той е Творец, суверен Господ и Съхранител на всичко, видимо и невидимо. Той е безграничен във власт, мъдрост, справедливост, благост и любов, и управлява с милост за благото и спасението на човеците, и за слава на Своето Име. Вярваме, че Бог разкрива Себе Си като Свята Троица, Отец, Син и Святи Дух, отличаващи се, но неделими, съвечни и едно в естество, воля и власт.

 Мемориален Комплекс Село Садина

 „Българио, за тебе те умряха,една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни майко бяха…”

Мемориалният комплекс е построен в памет на загиналите участници във войните от с. Садина, които са 202 души. Върху паметните плочи са увековечени имената на садинчани, паднали по бойните полета за свободата и независимостта на Отечеството ни. Имената на двеста и двама садински мъже – двеста и двама достойни български герои, потънали в забравата на времето, вече няма мъчително да търсят дългия път към дома, защото сега намират мястото си на паметните плочи и ще напомнят на поколе…нията какви мъже е раждала геройска Садина. За нашите войници в най-голяма степен важи правилото – след боя винаги с кръст: железен, или дървен. Стотици получават и от двата вида. Пролятата им кръв е поредното и най-ярко доказателство, че Садина не е обикновено име на едно от многото села, а явление в българската история, огнище на патриотизъм, знаме и символ на родолюбивия български дух. Народният поет пише „Покойници, вий в други полк минахте” на братската могила при Сливница, в която лежат садинските храбреци, загинали за Отечеството си през 1885 г. Нея нарича „Новото гробище над Сливница”. На тях и другарите им са посветени стиховете, които всеки българин знае „Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни майко бяха…” и те звучат със същата сила за всички поколения синове на Садина, паднали за България. Капански 

Етнографски Музеен Комплекс 

Капански ЕтнографскиМузеен комплекс е разположен в центъра на село Садина. Комплексът представлява къща в която е изложена етнографска експозиция, предоставяща възможноста за изучаване на обичаите и традициите на капанците (етническа група от Североизточна България). В двора има открита сцена, барбекю, чеверме, кладенец, традиционна каменна чешма, покрито пространство в стар стил тип навес, оборудвано с дървени маси и пейки. Базата за отдих е на два жилищни етажа с общ капацитет 16 места. На първия етаж е разположена съвременно оборудвана кухня с готварска печка, кафе машина, хладилник, мивка, посуда тип битова керамика , трапезария с камина;самостоятелна спалня с коридор и санитарен възел, обзаведена в традиционен капански стил и стая за гости с 4 легла със самостоятелени санитарен възел. На втория етаж – две стаи тип туристическа спалня с по пет единични легла и санитарен възел. Дворът е голям и удобен за забавления. По време на престоя си на разположение на гостите има: телевизор пълно кухненско оборудване, ако гостите желаят сами да си приготвят храната хладилник локално парно.

Паметника "Коконката"

 В памет на загиналите руски войници по време на Руско – турската освободителна война в сражението при с. Садина на 31. 07.1877год. в околностите на селото е построен паметника «Коконката». Изграден е от близките на загиналите. Тежките и кръвоп­ролитни боеве в края на юли и на­чалото на август 1877 г. между руските войски и турците при селата Езерец, Зараево, Светлен и Садина не довеждат до освобожде­нието на родното ми село Садина. Руските войски са принудени да отстъпят западно от р. Черни Лом. Боевете между двете не­приятелски армии се подновяват в края на декември и началото на януари 1878 г. Източният отряд на руси­те със заповед от 31 декем­ври 1877 г. трябва да на­стъпи към Разград. На 13/25 януари 1878 г. родното ни село за втори път посреща русите. Турската войска е отстъпи­ла някъде към Разград. На 15/27 януари 140 Зарайски полк освобождава с.Захари Стояново. Следва заповед № 7 от 14/26 януари, съгласно ко­ято трябва русите да настъ­пят към Разград и Търгови­ще. В тая заповед се посоч­вало, че 140 Зарайски полк трябва да настъпи от с. За­хари Стояново към с. Езер­че, а полковете от с.Садина да преодолеят височината източно от селото и да нас­ тъпят към с.Осенец. Спо­ред заповедта това прид­вижване трябвало да ста­не много бързо и до вечер­та на 14/26 януари да при­ключи. На 15/27 януари 1878 г около 9 часа сутринта при началника на кавалерия­та на 13 корпус генерал Прохоров, намиращ се в с.Садина, пристига делега­ция от 10 души българи от Разград. Тя уведомява ге­нерала, че турската войска е напуснала Разград, оста­нали са около 500 черкези и башибозук. Българите връчват на ге­нерал Прохоров благодар­твен адрес от името на жителите на гр. Разград. Заповедта на генерал Прохоров за освобождава­не на Разград се изпълнява на 16/28 януари 1878 г. От Садина настъпва Софийският полк с Първа, Шеста батарея в 9 часа вечерта на 15/27 януари 1878 г. „Тъмната нощ четем в дневника на 13 корпус – и падащият на парцали сняг до крайност забавяха движението и непрекъснато се стигаше до отклоняване от пътя на движението, как­то и намирането му с по­мощта на фенери. Стръм­ното с лепкава кал изкач­ване на височината източ­но от Садина, дълго око­ло една верста, и спускане­то в дола към с. Осенец за­държа войската най­малко 3 часа и артилерията про­пущаше само едно оръдие по пътя.“ Да се опитаме да си представим тази нощ, лю­безни читателю, преспи и неспирния сняг, не личи коларският път, а често ко­нете с оръдията пропадат в дълбока пряспа и се виждат само ушите им. И сетне на газения фенер братушките разместват пряспата, измъкват коне и оръдие и тъй до следващата пряспа. На­ прави ли ви впечатление, че в дневника пише, че с 3 часа е забавено движение­то на войската. И все пак на разсъмване – забележи, съвременнико – от Садина тръгват в 9 часа вечерта и някъде към 8 часа на 16/28 януари Първи Невски полк достига шосето за Разград. Малко или много е 11 часа да се измине тоя път от 7 км в снежната зимна нощ. Софийският полк с двете батареи се установяват в с. Осенец, а генерал Прохо­ров с дивизион драгуни в 6 часа и половина се при­съединява към отряда на полковник Марков в с. Ге­цово.

 Римска крепост „Доброселско кале“

 Римска крепост „Доброселско кале“/„Ташла йол кале“ или „Крепостта на каменния път” се намира на 4 км западно от с. Садина по пътя за с. Люблен, върху малко естествено възвишение, приличащо на могила, скрито в една малка долина. Вероятно в миналото до него е минавал стар римски път, от който то е получило и турското си име. Доброселското дере (Коджа хенде дере), което тече в непосредствена близост до тази малка около 2 дка крепост се влива в река Малки (Мали) Лом. През 1891 год. при обхождане на крепостта Карел Шкорпил вижда част от руините на крепостната стена. Днес многобройните иманярски ями, в които са намирани монети от времето на Филип II Македонски, почти цялата римска и ранновизантийска епоха, разкриват отделни отсечки от каменните зидове на различни сгради, кули и стени, споени с бял хоросан, примесен със счукани тухли. В най-високата част на крепостта е частично разкопан от иманяри стар зидан кладенец. Местността е много красива, с извори и се използва от местното население за пикници. Крепостта е паметник на културата и не е разрешено нейното разкопаване. В подножието на крепостта се намира така наречения “ташлиолу кайнак”, където с помощта на кметството е построена зона за отдих с барбекю маси и пейки. Всичко тива се намира до бълбучещият извор с ледена и бистра вода.

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph