Н-О

20.02.2014 02:02
Н
 
наакере – напразно. Ас наакере одиу у кумшиете.
 
набранка риза – капанска женска риза с набрани ръкави при китката на
 
ръката и край врата.
 
нажак – брадва. Късметлия чиляк – нъмиръ нъжаку и ващъ дъ сиче
 
дърва на дръунику.
 
назландисвам се – не смея да се реша – нерешителност, колебливост.
 
насъсквам – настървявам. Ей сегинкъ ще насъскам кучиту дъ тъ уапи!
 
науве – навуща. Ножу му се у наую.
 
науръсчено – навървено отгоре на чувала/на платника/.
 
на уру – насреща. На уру му ни със иди.
 
науръзчвам – слагав върви при правенето на цървули и др.
 
небедчия – човек, който чака реда си на мелницата.
 
нокъть – нокът, нокти.
 
не рачи – не иска. „… Калина плачи, Иван не рачи…“ – садинска нар.
 
песен.
 
ниеть – намерение. Ти кът ми съ убади, ас нямау ниеть дъ слязъ у
 
чаршиятъ.
 
никги – никога.
 
нищельки –
 
нойцъ, -и – ножица.
 
ношчи – нож.
 
нъино – заедно. Нъйно одеуми нъ училиште.
 
нъкъдя – къде. Нъкъдя? съ дините, мъре?
 
нъклавъм – подклаждам, запалвам огън.
 
 
О
 
одаа? – голяма стая, хол.
 
одвъръ – извара. Нашта оръ се иштът плъкетъ с одваръ.
 
о?дър – специално място в стая или в килер за юргани, черги, дрехи.
 
оглави?х се – свърших си работата /за по-дълговреме/.
 
о?жа – ходжа.
 
ож?к – огнище: място в ковачницата, в което гори огън и се нагряват
 
железа   за обработване.
 
олели?я/улели?я/ - голям обреден огън, който се кладе и пали по
 
махалите на мегданите на Сирни заговезни.
 
о?лмайжек – нищо и никакъв /пренебрежително/. Един олмайжек чиляк
 
е тос Стуян.
 
о?ль, о?люве – вол, волове. Одиу дъ пъсъ олювете.
 
о?лън – частица за усилване на израза. Ади олън, мнгу знай то!
 
омо?ть – хомот.
 
оно?ждам – оправям /сексуално/, върша някаква друга работа. Толкус
 
гудини я онождъм, пък тя ми съ хили.
 
о?пал – главоболие.
 
о?пас – пояс, колан.
 
о?пасче – коланче.
 
опо?нквам съ – потая се, отлагам работата си. Стига си съ
 
опинквам!
 
оращи?свам – занимавам се.
 
о?ревен цвят – орехов цвят. Бойдисау преждъ оревен цвят, чи ще плитъ
 
ланчуне на децатъ.
 
о?рее – орехи.
 
о?реу, о?рей – орех.
 
орталъ?к – широко пространство наоколо. Умирисъ ортълъка тос
 
пиргишин.
 
орту?вам – приказвам, разговарям. „… Там любиту си заварих, Със
 
другу седи, ортува, За мене ни пуменува…“ /садинска нар.
 
песен/.
 
о?скови зъби – изтръпнали зъби след ядене на джанки. Ядуу кушерийки и
 
зъбите ми станавъ оскови.
 
от?ждам – отивам. Инъш дуаждъм, инъш утаждъм, инъш казвъм!
 


 

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
Намерете ни във Facebook

 

Приятелски сайтове:

ansambal.url.ph

semeensajt.url.ph