Носии

 

Освен уникалните песни и танци, Капанския аннсамбъл на с. Садина се отличава и със оригиналността на капанските носии на участниците. Всички участници са облечени във афтентични носии , които са над 100 годишни. 

 Мъжкият костюм е чернодрешен и се състои от:

 -мъжка бяла риза; 

 -гащи/шаячен черен или кафяв панталон с квадратно дъно, стеснен в долната част/; опас/мъжки дълъг черен пояс с къси ресни от единия край; - каиш кожен колан, който се слага върху пояса; 

 - елек украсен с гайтани;антерия /връхна дреха от тъкан вълнен плат/; 

 - ямурлук скроен от прави шаячни платове ,съшити в горната част, обточен по ръбовете с дебела вълнена връв;

 - габин дълга до глезените дреха, подплатена с овчи кожи с широка кожена яка;

 -цървули обувки , изработени от свинска необработена кожа;

 -калпак висока шапка от тъмна агнешка кожа; 

 Женският костюм:

той е двупрестилчен, като особен интерес представлява „дървото на живота“ (още наричано „бойче“), което присъства задължително във орнаментите на ризата на жените от Садина. Мотивът присъства на женската риза от юношеска до старческа възраст. Представлява стилизирано клонче, извезано основно от черни и в по-малка степен от по-светли вълнени конци. Елемент от шевицата са и кръстчетата в турско розово. Използва се най-вече кръстатият бод. ризата към капанската женска носия (позната само с това название) е от определения в етнографската литература “туникообразен” тип. Отличителна особеност на тази риза е кройката, която се отразява и върху украсата и, а оттам и върху облика на целия костюм; пищимал-пищемал отзад, над стегнатата в кръста риза, се опасва пещемал.Той изпълнява ролята на задна престилка в женското облекло на капанците. Изработен е от вълнен плат плисирано изтъкан; капанска престилка-престилка както при всички двупрестилчени носии, и в женския капански костюм отпред над ризата се опасва престилка. Нейна отличителна особеност тук е специфичната и художествена украса и голямото разнообразие от варианти на престилки с различна функция в бита; -елечето най-старинните връхни дрехи, за които разполагаме със сведения от литературата, са скутести елечета от черен, тъмносин, виненочервен или тъмносив домашен вълнен плат, претъкан с бели жички. Тези елечета били без ръкави, къси до кръста и капаклия ‘с прихлупени една над друга предници’ и се закопчавали двуредно с островърхи бели порцеланови копчета;

Село Садина, 
най-българското село в България - капанци, обичащи,пазещи и незабравящи родното си място и традициите. Село Садина е скрито в пазвите на нагънатия терен между Разград и Русе, по поречието на река “Малки Лом” ,закътано в чернозема на Лудогорието. Садина е едно от малкото запазили самобитността си капански села, със богато минало и съхранени традици. Населението на село Садина е изцяло християнско и изповядва източното православие. Традициите и културният живот в селото се поддържат от читалището.
 Намерете ни във Facebook